Снимаха Фермата-7 в Шумския манастир Св. Архангел Михаил  Пастирче получило

Снимаха " Фермата " -7 в Шумския манастир " Св. Архангел Михаил "   Пастирче получило привидение за святото място
 

Благодарение на следващото издание на телевизионното реалити " Фермата ", неговите фенове научиха за съществуването на един хубав и важен манастир, намиращ се край годечкото село Шума /в северозападната част на Софийска област/. Години наред Шумският манастир " Св.Архангел Михаил " пазеше православната традиция в уединение и успокоение. В началото на 2021 година страната посредством Министерски съвет отпусна средства за възобновяване на светата обител и по този начин манастирските конаци, дворът и манастирската черква бяха потегнати и облагородени.  Мястото се харесало на продуцентите на " Фермата " и те разгърнали снимачния си екип край манастирчето.

Шумският манастир се намира в северното подножие на планината Чепън. Близо е и до село Лопушня, по тази причина може да бъде срещнат и  с името Лопушненски манастир. Според локално поверие на това място манастир е имало още през ХI век. Легенда споделя, че пастирче от селото получило привидение за святото място и по този начин в средата на XIX век манастирът бил възобновен.

По местата, където през днешния ден се намира манастирът, в предишното хората от махалата Рекето изкарвали на паша добитъка. Веднъж, като било по тези места със стадото си, момче от селото се почувствало извънредно и почнало да вика: " Хора, елате! Елате! Тука  има свято място, елате да открием манастира. " Не се намерило кой да му повярва, само че момчето ставало все по-неспокойно и видението го преследвало. Разтревожени от положението му, родителите му го завели  при някой си благороден османлия. Той ги изслушал и споделил, че ще  изпрати хора да почистят мястото. Уверил, че в случай че намерят остатъци от остарял храм, той ще даде пари за възобновяване на манастира, в случай че пък няма нищо, момчето ще му слугува 20  години без пари. Така били открити останките на остаряла черква, върху чиито основи в действителност бил издигнат храм, само че с по-скромни размери. Строежът на черквата траял от 1861 до 1863 година, а освещаването е станало през 1864 година По-късно към църквата са построени и други здания - жилищна и икономически, с което се обособява манастирът във типа, какъвто е в днешно време. Не се знае доста за историята му и кои са били калугерите там.

Запазена е  единствено една легенда  за лечебната мощ на манастирското аязмо. Местните описват, че преди три века и повече време по тези места върлувала чума. Според преданието хората, които идвали да пият вода от манастирския извор, се избавили от чумата. Селото се преместило на ново място.  Първоначално било в местността Болина котловина, наречена по този начин поради заболяването, а след това  било в местността Старо село.Самото селище  има интересна  история. Според експерти в региона най-вероятно е имало поселищен живот още от дълбока античност, а  със сигурност  - през късната древност (IV-VI в.). Върху намиращото се южно от селото нагорнище Градище над Шумския манастир има остатъци от цитадела. Селището  е било ситуирано край остарелия римски път, който пресичал Чепън планина и водел към Сердика. Част от трасето му може да се наблюдава при близкото село Цръклевци. В локалните предания се споделя, че тук е минавал остарял път от римско време, който водел към Цариград.

По време на Османската империя, когато турците минавали от тук, правили грабежи. Това принудило жителите на селото да се изтеглят към планината - в гората, където било по-безопасно, тъй като било надалеч от пътя.Името на средновековното населено място не е известно, само че за произхода на името на днешното село Шума легендата споделя, че когато турците минавали по тези места, те питали къде са хората от селото, а инцидентни пасажери им дали отговор, че са " у шумако ", т.е. - в гората, в шумата. Така селото почнало да се назовава " Шума ".  Някои локални хора споделят, че името на селото било " Шумата " или най-малко, че имало такава околност, която се намирала в границите на днешното село Шума и обхващала и горните махали, които били по-близо  до манастира.

През септември 1978 година с решение на  тогавашния Комитет за просвета Шумският манастир " Св. Архангел Михаил " е разгласен за монумент на културата с художествено значение. През 2001 г.  комисия от  тогавашния Национален институт по монументи на културата (НИПК) - в този момент НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство) открила нужда от ремонтни действия, само че било направено умозаключение,  че " стенописите в манастирската черква не са от национално значение и нямат особена художествена стойност ". Тогава  манастирът е избран за монумент на културата с художествено значение от локално равнище.Възрожденският манастирски храм " Св. архангел Михаил " се намира  съвсем в средата на дворно пространство, което има  петоъгълна форма. Черквата е дребна, еднокорабна, с двускатен покрив. Градежът е с емфатичен изящен резултат, изпълнен от дялани камъни, споени с хоросанов разтвор. Под покрива има корниз, завършен с бигор.

Входът на църквата от запад е с каменната си арка, украсена с типичната за  българското възрожденско изкуство пластика. Използвани са релефни претекстове - розети, стилизирани цветя, човешка фигура, кръст, от лявата страна на който е издълбан полумесец със стилизиран цвят. Тук е издълбана годината 1863. Над каменната арка на входа се намира канонично разположената патронна ниша с картинно изображение на св. арх. Михаил. В основата на изображението има полузаличен надпис на годината 1861 и ктиторите - Мителовъ, Илия, Митра.От двете страни на нишата в стената са вградени правоъгълни плочи с имената на други донори. Върху дясната плоча четем: Кръстанъ Анастия Стояна Невена Анта Калина Улъдинча Паун Ъстан Манинъ село Шума, а върху лявата - Писа Радославъ Велко Йота Ангелко Ранча Соколъ занаятчия.

Цялата сърцевина на храма е изписана със фрески. В огромни медальони са изписани  Иисус Христос и ангели в свода. Над вратата е нарисувано успението на Божията майка, както е съгласно канона, а от двете страни на ктиторския надпис са изобразени великомъчениците св. Георги и св. Димитър. В  ниша на северната стена е св. арх. Михаил. Голяма част от стенописите са потърпевши от времето и не са непокътнати.Основната част от иконите в иконостаса са дело на възрожденски майстори от Югозападна България.До църквата се извисява  дъб на повече от 400 години. Източно от църквата има чешма с два бронзови чучура под православен кръст, но  дарителският надпис е премахнат.Югозападната половина на манастирския двор съставлява некропол, където и в този момент стоят  надгробни монументи.

В двора на манастира има пет оброчни кръста: един е пред западната фасада на храма, а останалите четири - на полянката южно от храма.

В южния ограден дувар са непокътнати основите на камбанария, издигната през 1891 г.Малко повече от 20 години  манастирът е бил населяван от духовник - отец Иван.

От средата на 2020 година негов и. д. свещеник е архимандрит Януарий, който е  архиерейски наместник на Годечката духовна околия и свещеник на Искрецкия манастир.През февруари 2021 година с решение на Министерски съвет бяха отпуснати близо 400 хиляди лв., с които манастирът беше освежен. След привършване на " Фермата " в края на октомври, в Шумския манастир ще има празнична света Литургия за храмовия празник, който е на 8 ноември.